Tradução: Milena Mitkova Mincheva
СВЕТЛИНА
Сами ли сме или всеобщо забравени?
Този въпрос, изкривен от задаване на въпроси, е същият.
Някой подготвя почвата за поредния път на славата,
който е пълен с фалшиви присъствия.
Седя пред завоя, след който светът свършва,
някой отдясно се опитва да бъде безупречен,
в дома на звездите цари горчивината на суетата. Някой отляво играе на търпение за нечестните.
И чакат да се огледат в калта.
Да потопят ръцете си във влажната кал с блатна омраза,
и да влачат угасналия си звезден товар.
Но историята не може да бъде съблазнена.
Те викаха: влезте в калта, време е за звезди!
Но аз им отказах и сребърни монети, и лаври,
защото си спомних как светят върху мен
като ярки звезди — очите на майка ми.
Luz
Estamos sozinhos ou universalmente esquecidos?
Essa pergunta, distorcida pelo questionamento, é a mesma.
Alguém está preparando o terreno para mais uma avenida da fama,
que está repleta de falsas presenças.
Sento-me diante da curva após a qual o mundo termina,
alguém à direita tenta ser imaculado,
na casa das estrelas reina a amargura da vaidade. Alguém à esquerda joga paciência para os desonestos.
E eles esperam para olhar em volta na lama.
Para afundar as mãos na lama úmida com ódio pantanoso,
e arrastar sua carga estelar extinta.
Mas a história não pode ser seduzida.
Eles gritaram: entrem na lama, é tempo de estrelas!
Mas eu recusei a eles tanto as moedas de prata quanto os louros,
porque me lembrei de como eles brilham sobre mim
como estrelas brilhantes — os olhos da minha mãe.
…
РЕДАКТОР НА РОМАНТИЧНИ ВРЪЗКИ
Поправям историите на други хора —
Изтривам думи след неправилно произношение,
Мога да прекратя ненужен разговор.
Слепвам фрагменти от разпръснати любови.
Изрязвам сцени със стилистични мъки,
Пренареждам спомени, пространства и знаци,
Връщам във времето момент на разкаяние —
граматиката на любовта търпи вариации.
Понякога запетая или знак на учтивост
променя края – трансформира го в „нас“.
А друг път дори не би трябвало да е там —
просто празна страница и нов шанс.
Но в моята лична редакционна секция,
любовта е чернова. Написах в полето:
„Прости ми. Сгреших с ненужни корекции.“
И сърцето ми блокира клавиша „изтриване“.
Editora de relacionamentos amorosos
Corrijo as histórias de outras pessoas —
apago palavras após pronúncia incorreta,
posso fim à conversa desnecessária.
Colo fragmentos de amores dispersos.
Corto cenas com tormentos estilísticos,
reorganizo memórias, espaços e signos,
devolvo ao tempo um momento de remorso —
a gramática do amor tolera variações.
Às vezes, uma vírgula ou um sinal de cortesia
muda o final – transforma-o em “nós”.
E outras vezes nem deveria estar lá —
apenas uma página em branco e uma nova chance.
Mas na minha seção editorial pessoal,
o amor é um rascunho. Escrevi na margem:
“Perdoe-me. Cometi um erro com correções desnecessárias”.
E meu coração bloqueia a tecla “apagar”.
…
МЕТАМОРФОЗА
В чужди пристанища, моряче,
казват, че отново хвърляш стръв.
По здрач се носиш със скитащото се ято
и никога не се връщаш пръв.
В продължение на много зими ме хвърляш във вихрушката,
където сенки пърхат на криле
и сълзата ми се превръща в камъче,
а очите ми в сухи плажове.
Оставяш ме по-бледа от икона,
забравена на осквернен олтар.
Защо, моряче, Мадоните са различни,
когато аз съм твоят огън, дом и фар?
Но ти си тръгваш отново — за нови страсти.
И хората се кръщават, днес разбират:
Аз съм русалка, мразех краката си.
И се връщам към старото си тяло.
Metamorfose
Em portos estrangeiros, marinheiro,
dizem que você está lançando isca novamente.
Ao entardecer, você deriva com seu bando errante
e nunca é o primeiro a retornar.
Por vários invernos, você me joga no turbilhão,
onde sombras esvoaçam em asas
e minha lágrima se transforma em um seixo,
e meus olhos em praias secas.
Você me deixa mais pálida que um ícone,
esquecida em um altar profanado.
Por que, marinheiro, as Madonas são diferentes,
quando eu sou seu fogo, lar e farol?
Mas você parte novamente — para novas paixões.
E as pessoas são batizadas, hoje elas entendem:
Eu sou uma sereia, eu odiei minhas pernas.
E eu retorno ao meu corpo antigo.
